Новият витраж
От много, много години разноцветните прозорци на старинните катедрали и замъци разказват приказни истории, затворили в своя магически калейдоскоп сакралното пространство, провеждащи и пречупващи светлината, скриващи реалността и отнасящи погледа високо и нагоре към божественото начало. Но дори и най-просторните катедрали са в човешка мярка. Тази мярка, отнесена към огромните размери на храма, ни налага същевременно и чувството за нашето собствено измерение към природата и очевидността на замайващата необятност.
Активният живот на архитектурните форми, създаването на единна и разчленена структура, потребността да се създават нови пространства са наложили тези удивително високи нефове с вградените в тях витражи-проводници на светлината.
Играта със светлината е била точно проектирана в стремежа витражът максимално да задържи светлината по-дълго в себе си и навътре в храма.
Там, където силното южно слънце облива прозорците, цветовете са по-наситени, вариращи в гамите на цветовете от синьо, червено, виолет до меките, топли, прозрачни,
златисти тонове на жълтото. И само върху лицата и ръцете, разрисувани върху безцветната основа на стъклото, светлината е прокарана директно, сякаш осветявайки ги, за да акцентира върху тяхната нетленна белота.
В катедралните храмове законите на перспективата при живописта и скулптурата са единни.
Витражът задълго остава в пространството на катедралните храмове и оловната си рамка. Навлизането му в пространството на дома е постепенно, вкарвайки го в изображения, противопоставящи го на неговото средновековно съответствие. Водоразделът на историята на дизайна, Световното изложение от 1851г. в Лондон, където са показани витражите на Пъгин, са били най-изящното, убедително ново начало, но запазващо все още последователност към средновековните идеали. В същото време се наблюдава подобно съживяване и на други места в Европа /Франция, Германия, / където новият витраж се радва на “бум” от втората половина на 19 век. Създават се манифактури, откриват се специализирани училища.
Значим факт е, че повечето прозорци са произведени в сътрудничество с водещи архитекти от това време Бътърфийлд, Пърсън и др./.
Витражите на Тифани и Джон ле Фарж, белязани от оригинално развитие и собствен стил, прехвърлят разцвета на витража в Америка. Експериментите им с разнообразни стъклени ивици от млечно/ опалесцентно стъкло/, индивидуалните особености на новите материали, дава резултат в някои значими витражни произведения, които с идването на Сецесиона, можаха да бъдат напълно усвоени. Възникналият цветен, пищен, и изкрящ Нов Декоративен Стил, при който витражът придобива своят нов облик, откриващ неподозирани живописни и декоративни възможности изкушава мнозина художници и архитекти: Гауди в Испания, Франк Лойд Райт в САЩ, Грубер в Париж, Ван дер Велде във Виена, витражната школа на Баухаус – Паул Клее, Софи Таубер-Арп, Тео ван Доесбург/ за съжаление малко от тях са запазени/. По-късно Брак, Матис, Леже и Шагал също намират във витража подкрепа на своите живописни търсения.
Витражът постепенно излиза от рамката на прозореца, превръщайки се в самостоятелно произведение на изкуството, където се срещат живописта и пластиката, където оловната рамка не е само основен свързващ елемент, а част от композиционното начало. Този процес е почти толкова продължителен, колкото е дълъг пътят, който самият витраж извървява като понятие.
Защото сега витраж може да се нарече всяко едно произведение от стъкло-плоско или релефно, пластично и живописно, изпълнено в различни познати и малко известни техники, което е изложено пред и облято от светлината.
Светлината престава да бъде инертна даденост, а основен жизнен елемент, вливащ се в цикъла на преобразяването на стъклото, сливащ се с архитектурата придаваща и нова форма. Изобразяваното пространство се мени според това откъде преминава и пресича светлината, според това дали художественото произведение е замислено като част от архитектурната среда, осветено от дневна или насочена светлина, или е самостоятелно произведение като част от вселена със своя вътрешна и отразена светлина.
Витражът се превръща в необходима естетическа връзка в синтеза между интериора и екстериора.
Включването на стъклото като функционален елемент от архитектурното пространство обединява и обогатява използваните и характерни за витража традиционни елементи. Така се постига баланс между елитарността на стъклото и декоративното му приложение като същевременно го популяризира като художествен материал.
Хотели,административни, обществени сгради, резиденции и къщи, навсякъде може да се наблюдава многообразното изкуство на съвременния витраж излязъл отдавна от възприетите рамки. Разчупващ пространството и пречупващ светлината, изпълнен с органичност, толериращ добавените към него материали /метал, камък, дърво /, витражът се превръща в една естествена пластична композиция, изненадваща, откриваща перспектива и абстрактни усещания.
От величествените стъкла, в които се оглежда историята до малката абстрактна пластика на прозореца, през пълноцветните канделабри и мозаечни стени – това е витражът, който ще ни вълнува, завинаги подвластен на светлината – неговото начало.
Това крехко изкуство, като огън от свещичка пред вятъра на вечността е отгледано и предадено чрез традициите на вековете с идеята да създава уют и красота.
София
10.04.2003
Витраж – /лат./ Vitrum – стъкло
Vitreus – от стъкло, от кристал, блестящ