Стъкло и градина

Идеята за сливането на изкуството и околната среда намира благоприятна изява в хармонизирането на градинското пространство. Отварянето към философията на Изтока, изразяваща съгласието между човека и природата, естествено актуализира източните мотиви в оформянето на интериорното и градинското пространство не само в Европа.
Преди следите от човешка ръка изчезваха все по-дълбоко в тревата и мъха на времето. На Изток градинарят е своеобразен скулптор, приспособяващ идеите си към природните форми, разчитайки на детайла, наситен със смисъл, където всяка песъчинка и растение означават нещо конкретно.
В Европа актуалните акценти в адаптирането на източните традиции, търсенето на различни интерпретации се отнасят до формата.
Традициите на европейското стъкло, развитието на технологиите позволиха в последното десетилетие да се акцентира върху интегрирането на стъклото като формален елемент в градината.
Комбинирането на стъклото с различни материали /метал, дърво, камък и др./ разшириха възможността стъклото да излезе извън общоприетите рамки. Познатите на всеки витражи ограждащи светлината отвън-навътре, остават прекрасна, но все пак традиционна рамка за възраждащия се материал, чупещ границите на материята и въображението.
Доказателство за това са малкото, но изключително популярни изложби на стъкло в градинска и паркова среда, провеждани с огромен интерес през последните десет-петнадесет години в Германия и Холандия. Те се превърнаха в проява на чувствителността на съвременния творец при изследванията на природата, околната среда, пречупена и акцентирана през новото-старо стъкло.
Пространството на кокетните малки градчета, където обикновено се провеждат тези изложби, с многобройни участници от цял свят е практически неограничено. Целият град е изложба и по този начин се превръща не само в място за изява на авторите, той е една нова жизнена и непрекъснато променяща се транспарентна и вибрираща от цветове и пречупванията на стъклените пластики среда, зависима единствено от светлината на слънцето и променящата се природа. Така тези изложби стават достъпни популяризатори на изкуство, място за срещи и обмен на идеи.
Изложбата “Glassrijk” 2002 – Туберген в Холандия бе посетена от над 50 000 почитатели не само от Холандия. Този интерес несъмнено говори за популярността, която изкуството на стъклото има в страните с доказани традиции. Стъклените пластики могат да бъдат докоснати, което дава усещане за спонтанна близост и доверие, като че ли стъклените скулптури са органична и неделима част от заобикалящата среда.

Несъмнено артистичното стъкло e подходящият елемент, който допълва и обогатява градинската среда, той всъщност дава усещането, като че ли не е излизал от тази среда, ставайки неин естествен център.
Забележително и огромно със своите мащаби е творчеството на световноизвестният художник Дайл Чихули. Той си служи с добре познатата техника на издуханото стъкло за изграждането на стъклени композиции предимно за екстериорни градински пространства. Използвайки характерни и традиционни техники на венецианските майстори на стъклото, смесвайки цветове в безгрижна и широка палитра, издухани без форма / от свободна ръка/ умножени в американски мащаби, с изключителна свобода и привидна лекота, неговото изкуство печели овации и одобрение в цял свят. Няма музей на стъклото по света, който да не се гордее, че притежава работа на Чихули. Той доказва в най-голяма степен огромните възможности на стъклото, развивайки най-разпространената стъкларска технология в други мащаби и насока.
“Стилът е просто рамка”, твърди прочутият японски скулптор Исамо Нобучи. Тази мисъл най-пълноценно изразява промените и отношенията, които настъпват между стъклото и обгръщащата го среда. Това изкуство печели ценители и съмишленици и у нас. За някои е любов от пръв поглед, на други им трябва малко време. Но всъщност е само въпрос на време.

Ангелина Павлова

Вашият коментар