Стъкло и Кристал

Тайната на стъклото може да бъде открита в уникалността на неговото съществуване. Този магически и огнен материал, танцуващ грациозно със светлината, независимо от формата и предназначението си е открит навярно инцидентно. Вероятно никой не е предполагал, че този чуден материал ще възникне от нещо толкова земно като пясъка. В основата си стъклото е смес от пясък и метални окиси, стопени при висока температура до гъста, леплива субстанция, която после добива форма и изстива.

Стъклото се опознава от древността и неизброимите количества и разнообразието на съдове и форми оцелели до нас са ярко доказателство за това.

Историята на стъклото ни представя не само изтънченият вкус на цивилизациите, но предоставя и информация за непрекъснато прераждащият се от докосването и дъха на хората материал. В самото начало древните са открили, че при добавката на различни субстанции, които са метали, стъклото може да приема и различни цветове. Много нации са допринесли за дописването на историята на стъклото и всеки има своя “специалитет”. Древните египтяни развивали многоцветното-мозаечно стъкло, открито преди това в Месопотамия и Двуречието. Римляните създавали забележителни предмети от стъкло и развивали релефа в cameo техниката. Но преди венецианците, едва допреди няколкостотин години, никой не е могъл да направи стъклото толкова прозрачно и чисто.

Повече от 70% от състава на стъклото е пясък /SiO2 /.

Венецианските стъклари използват и рафинират финия пясък от реката По, докато стъкларите от Бохемия добиват своя пясък от природните кварцови скали. Точната рецепта, която често е професионален секрет, определя твърдостта, прозрачността и цвета на стъклото. В античността стъклото е било високо ценено и като заместител на полускъпоценни камъни и природен кристал, като лесен и податлив за гравиране материал.
Съставките за потасовото стъкло/ KCо2/, така популярно в Бохемия, навремето са доставяни посредством промиването и филтрирането на пепелта от буковите дървета. “Горското стъкло” или стъклото от Бохемия се е пречиствало през вековете, а необходимостта от дървесината като основен компонент за суровината и гориво за пещите обяснява защо ранните стъклари са се установявали в отдалечените гористи райони. Дори и днес много от чешките и словашки стъкларски фабрики са останали и се намират в близост с тези райони, независимо, че пепелта е заменена вече с химически заместители, а пещите се подгряват на газ и електричество.
Венецианците, чието содово стъкло/ NaCo/, изискващо филтриране на пепелта от мраморните наноси, произвеждат “тънко” и с дълъг вискозитет стъкло. Тази смес, чиято рецепта се опазва и до днес на остров Мурано, позволявала по-лесно стапяне на съставките, по-продължително манипулиране, по-бавна кристализация, а това позволявало направата на цялата пищност на декорация, толкова характерни за венецианското стъкло.

Усилията да се имитира това стъкло никога не са се увенчали с успех дори в Бохемия.

Но стъкларските експерименти в търсенето на най-чистото и най-подходящото стъкло, завещават изключително важни подобрения и собствен отпечатък. Многовековни са изследванията и опитите в избистрянето на стъклото, в изчистването на основната суровина от нежелани примеси и метали и най-вече от съдържанието на желязо. Античните стъклари не са премахвали тези примеси и затова често античното стъкло има отенъци и зеленее.
Нито един материал не съществува в изолация и стъклото като резултат на синтетична смес от други материали е всичко друго, но не и изолиран материал. Това съществуване предполага високо ниво на технологични знания и манипулиране с други материали, включително с керамиката и металите. Поради това и заради способността си да имитира други материали, стъклото по време на своето продължително и непрекъснато развитие получава от тях важни регулиращи и преминаващи през тези материали, технологии и функции.
Учените използват определението за “четвъртото измерение”, за да обрисуват природата на стъклото, която създава категория запазена като синтетична. Тя включва пластмасата и стъклото.

Но докато пластмасата е позната от 19 век, стъклото има своята далечна история отдавна предопределила го като божествен материал и средство за артистични цели.

Колкото и да е отдалечено предназначен, ентусиазмът и определената артистична чувствителност са в основата да проиграе опитът в произвеждането на художествената работа от стъкло.
Съществуват значителни разлики между различните видове стъкла и кристала, които варират от производителя и страната. За голяма част от западния свят, ”кристал” означава присъствието на олово в състава на стъклото. Според разпоредбите на Европейският съюз по-малко от 4% съдържание на олово се означава като стъкло, над 10% е “кристал”, а когато оловното съдържание е 30% и повече процента се нарича ”висок оловен кристал”. Голяма част от производството на Waterford в Ирландия е с оловно съдържание над 32%, кристала на френската фабрика Baccarat e около 34% . В САЩ стъкло съдържащо и 1% олово се квалифицира като кристал. За Чехия – страната с емблематични традиции по отношение на стъклото, съдържанието на олово е повече семантичен въпрос.

Терминът кристал може да бъде приложен за всяко пречистено и висококачествено стъкло.

Използването на термина кристал по всяка вероятност датира, от времето когато античните занаятчии са добивали природен кварц / каменен кристал /и са правили съдове от него. Произходът на думата кристал е от гръцки krystallos /чист лед/. През 15 век венецианците използват този термин, за да опишат свойствата произтичащи от стъклото crystallo /от стъкло/. Когато англичаните откриват в 18век, че след прибавянето на оловни оксиди в състава на стъклото, то придобива поразителна чистота и блясък, след кристала се уточнява и процентното съдържанието на олово. Оловото добавя необходимата тежест към стъклото, придава му плътност, която позволява дълбоко гравиране, а с това увеличава многократно пречупването на светлината.
Независимо от изключително бързото технологично развитие през 20 век спрямо хилядолетните и постепенни търсения и наслагвания в стъклото, в основата си то ще остане мануален процес и пряко зависим от усвоените човешки умения. Ето защо стъклото ще продължи да носи божествения си произход.

Ангелина Павлова
2003г.

Вашият коментар