С поглед в небесата - възход на човешките възможности

През историята векове наред небесата са символизирали Божественото – мястото, където обитава Висшата сила, която помага, напътства, понякога наказва хората. Мястото, където се обещава и хората да отидат, когато земният им път приключи.
Макар малко по малко тази идея за небесата отпада, магията на облаците и идеите да бъдат достигнати не изоставя хората. Паралелно с покоряването на огромни територии по сушата, а в последствие и океани и морета, човешката инженерна мисъл непрестанно търси начини и прави опити да подчини и последната природна стихия – въздуха.
Опити за летене датират още от 1 век пр.Хр. – използване на различни съоръжения, наподобяващи крила. По-късно изобретяването на топловъздушните балони, впоследствие дирижабли, до момента през 19 в., когато концепцията за „самолет“ започва да се оформя.

Ние покорихме небесата – царството на птиците, към което толкова хиляди години сме се стремели.

Даже отидохме отвъд него и сега търсим пътища към други светове.
Но да летиш за кратко сред облаците, да посетиш царството на Боговете за малко не е достатъчно. Човечеството не спира да бъде опиянено от идеята за живота на високо…

Още от древни времена хората се опитват да построят „стълба“ към небето.

Не само да летят като птици, но да обитават сред облаците, да се докоснат до Божественото, да бъдат богове самите те!
Високите структури в световен мащаб винаги са имали своята специфична символика – макар меняща се през етапите на историята. Тя сякаш винаги изразява едно – човешките способности.

Дълго време най-високите постройки са били тези, направени в името на някакво Божество.

Катедрали, църкви, храмове, пирамиди. Целящи да възхваляват по-висшето от човека. Те всъщност били двигателната сила за развитието на архитектурата. Близо четири хиляди години Голямата пирамида в Гиза (Пирамидата на Хуфу) остава най-високата изкуствена структура в света, извисяваща се на 146 м. над земята. Нейните съвършени изчисления и методи на съграждане остават загадка и до днес.

Високите сгради дълго време се използват само за религиозни или военни цели.

Един от малкото примери в историята на град, състоящ се от високи жилищни сгради е Шибам (намиращ се в днешен Йемен). Чиито „блокове“ били седеметажни – нетипично за времето (16 век).

Но чак 2 века по-късно Индустриалната революция ще поведе човечеството към живота високо над земята.

Нуждата от максимално използване на пространството в градовете (сградите да не се „разгръщат“ върху парцелите, а да растат на височина), изобретяването на асансьора в края на 19 в. и новите технологии и материали за строителство позволяват на архитекти и инженери да строят все по-високи сгради.
1885 г. бележи началото на ерата на високи сгради и небостъргачи. Когато благодарение на стоманена конструкция и използването на стъклени завеси Home Insurance Building в Чикаго, САЩ се издигнала на 42 м. над земята. Със своите 10 етажа и революционна за времето си технология за по-голяма товароносимост сградата се превърнала в първата структура, наречена небостъргач (skyscraper) в света.

Небостъргачите започнали да се появяват навсякъде – САЩ, Европа, Австралия.

Архитекти и инженери се състезавали в издигането на все по-високи сгради като Ню Йорк се оказал най-благоприятната почва за това (в буквален и метафоричен аспект).
През 1930 и 1931 се появили две впечатляващи за времето си сгради – Крайслер Билдинг (319 м.) и Емрайър Стейт Билдинг (443 м.), бележещи бума на небостъргачите.
Емпайър Стейт Билдинг ще остане най-високата сграда в света през следващите 40 години, през които търсенето на нови технологии и материали за покоряване на небесата ще тече безспирно.

Историята на небостъргачите преминава през много сгради. Всяка доминираща предишната по височина и надграждащата използваните досега технологии.

Небостъргачите растат толкова бързо, че скоро се издигат над облаците, точно като в човешките мечти в миналото.

За съжаление обаче дълго време повечето от тях, ако не и всички, изглеждат като огромни бетонни кутии, облечени в стъкло. Докато технологиите на носещите изцяло товара вътрешни колони се използва, те остават такива – кули, символизиращи човешкия стремеж към висините. Но някак не успяващи да уловят размаха на архитектурната мисъл.
Следващата стъпка в еволюцията на небостъргачите е дело на инженер на име Фазлур Кан. Чиито идеи позволяват високите сгради да разчупят формата си и да се превърнат в творения на изкуството. Макар в днешни дни вече да не изглежда толкова впечатляваща, сградата The Willis Tower в Чикаго (527 м.), завършена през 1973, бележи началото на „освобождаването“ от ограничения в архитектурата на небостъргачи и вълнуващото усещане за бъдещето.

Когато говорим за небостъргачи не бива да пропускаме да споменем какво прави възможно тяхното построяване.

Както и какво идва с повишаване на височината на една структура. Защо сградите трябва да са високи и какво отражение има това върху нашето настояще и бъдеще.
Въздушните течения, почвата и сеизмичната активност на даден район са критично важни за съществуването на високи сгради. С напредването на научните проучвания в тези области през годините расте и височината на сградите с все по-нови и иновативни технологии.
Както споменахме, Ню Йорк е „благоприятна почва“ в съвсем буквален смисъл. Манхатън е ситуиран на скала, където са разположени и много от първите небостъргачи в света, държали титлите на най-високи дълги години.

Но в други части на САЩ, както и в световен мащаб, в които сеизмичната активност е висока, е имало нужда от технологии, които да предпазят сградата и нейните околности от евентуални земетресения или силни ветрове.

Появяват се т.нар. демфери – структури, обеми, разположени или на покрива, или в горните части на сградите, които да действат като противосила на трусове и ветрове.

Те могат да бъдат водни обеми с решетки, през които водата да преминава. Елементи с голямо тегло, които при земетресение или силни ветрове естествено балансират външното въздействие като намаляват преместването и ускорението на сградата. Елементи, подобно на автомобилните амортисьори, които се разполагат на предварително изчислени като подходящи места в сградата и намаляват трептенията й.
Възходът на електронните технологии позволява всички тези методи да бъдат управлявани от компютър. В днешни дни – най-често чрез датчици, които отчитат сеизмична активност или сила на вятър и завихряния. Като по този начин „задвижват“ съответните демфери точно колкото е нужно за конкретната ситуация. Райони като Китай, Япония и Чили имат открояващите се в небето силуети (skylines), макар високата степен земетресения, благодарение на подобни технологии за сигурност и устойчивост.

Притесненията за стабилността на високите структури остават в миналото.

Но всичко това се ражда като концепция и става възможно не само заради човешкия устрем към живота във висините. Пренасяйки се напред във времето, в нашето настояще, високите сгради са необходимост. Все повече хора търсят реализацията си далеч от малките градове и села и се насочват към мегаполисите. Нуждата от суровини ни е подтикнала към унищожаването на огромна част от природата. Лекотата да се придвижваш с автомобил, която всеки споделя, ни оставя задушени под смог от изпарения и вредни емисии.

Това е нашата реалност и животът в големите градове е бъдещето.

Драстични промени надали ще настъпят, затова трябва да правим малкото, на което сме способни.
Извисявайки се в небето, високите сгради освобождават място. Те имат значително по-малка плътност на застрояване и все по-честа практика е да бъдат заобиколени от зелени площи, фонтани, места за отдих. Много от тях инкорпорират зеленината във фасадите, създавайки уникален и подобрен микроклимат на живеещите или работещите в сградата.

Небостъргачите се превръщат в отговорни природозащитници чрез устойчивите технологии, вложени в тях.

Слънчеви панели, ветрогенератори, системи за събиране и пречистване на дъждовна вода, двойни фасади, небесни градини (sky patios/ sky gardens). Всички, стремящи да направят сградите все по-“самоиздържащи се“ (self-sufficient), произвеждащи своя енергия и вода, създавайки своя собствена среда.
Слънчеви панели – за добив на енергия.
Ветрогенератори – заради голямата височината на сградата и излагането й на по-силни ветрове. Ветрогенераторите се оказват чист и ефективен източник на енергия.
Двойни фасади – преминаването на въздух между двете фасади, намалява значително загряването на вътрешността на сградата, съответно понижавайки и разходите за охлаждането на помещенията
Sky gardens – „дупки“ в сградата, с височина минимум 3 етажа, които осигуряват естествена вентилация. Често озеленени, те допринасят и за подобрен микроклимат.

Със закъснение, и в България вече можем да говорим за високи сгради, които ние наричаме небостъргачи.

Макар и още да не сме се квалифицирали за световните състезания по височина.

Капитал Форт (126 м.) и Милениум център (112 м.) се издигат със своите 30 етажа над спомените на социализма и ни вдъхват надежда за бъдещия силует на София. А гледката от последните им етажа спира дъха. Предстоят проекти за още по-високи сгради на български и чуждестранни инвеститори, носещи полъха на промяната, смело извисяващи се над посредствеността и еднообразието, с вяра в бъдещето на България.
Златен век (106 м.)
Гранд Каньон (114 м.)
Парадайз Тауър (210 м.)

Вашият коментар