Чешкото стъкло през вековете
В самото сърце на Европа, сред гъсти гори е разположена областта Бохемия, която е намерила своето място в световното културно наследство, благодарение на многовековните си традиции в създаването на крехкото и “нетрайно” изкуство на стъклото.
Как е станало така, че терминът “Чешко стъкло” е описание не само на оригинална култура, но е станало знак за определен стил и качество?
Основните причини за това са както в положението на страната – кръстопът на международни търговски пътища, а така също – собствените суровинни находища, подходящата дървесина за подгряването на пещите за топене, производството на поташ. По всяка вероятност другият немаловажен фактор са сбора от влияния проявени от културите на чехи, немци и евреи. Щастливите години от управлението на Карл IV / 1346-1378/, епохата на страстният колекционер и патрон Рудолф II, оживеният период на строителство и артистични прояви, които съпътстват ре-католизацията на страната през XVII век, постепенно изграждат облика на уникална обществена среда.
В първата половина на XIX век, когато стъкларската продукция процъфтява в най-голяма степен дотогава, Чехия е била най-напредналия индустриален регион в Австрийската Империя – основно благодарение на добре организирания експорт на стъкларска продукция за Северна и Южна Америка.
Високи, тесни чаши, кореспондиращи стилистично с небесните вертикални пространства на Готическата архитектура, удебелени в края бокали, конични и бъчовидни чаши с декоративни розетки са свидетелство за богатото разнообразие от форми намерени от средата на XIVти. Важно е да се отбележи, че тези стъклени предмети не са били предназначени и използвани само в Двореца и от богатите членове на феодалната аристокрация, а така също и от бюргерите. В XVI век, когато Венецианското стъкло е на мода /по това време най-напреднало технологично и популярно/ в Чехия се разработват и представят нови декоративни решения: цветни нишки в безцветното стъкло, прилепени стъклени пръчки, диамантова точкова гравюра, рисуване със стопени емайли, гума и маслени бои.
Изкуството на живописта върху стъкло достига своя връх на перфекция по времето на Император Рудолф II.
Сцените са изобразени в пълноцветно богатство: родови гербове и Ренесансови алегории, религиозни сцени и винетни портрети- пълната гама на обикновения живот.
Художници от цяла Европа са се стичали към толериращият изкуството Императорски Двор в Прага.
Императорът, страстен колекционер на изкуството е имал особенни предпочитания към скъпоценните камъни. Това е причината в края на XVI век Прага да се превърне в основен център на глиптиката, което способства пряко за развитието на гравираното стъкло. В 1588 г. в Прага пристига Фридрих Егерман – прочут гравьор на камък и стъкло, чиито работи бележат започването на нова епоха в гравирането на стъкло. Първата половина на XVII век е доминирана от тънкостенното “меко” /с широк вискозитет/, венецианско стъкло. През втората половина на века “твърдото”/с къс вискозитет/ калиево чешко стъкло, което позволява да бъде шлифовано, гравирано, позволяващо множество декоративни елементи, се явява до голяма степен повече в линията и вкуса на Бароковия стил. Кобалтово сини стъкла, декорирани с черен емайл чаши с позлата, позлатени с вграден помежду стъклата сребърен варак, дават само малка представа за богатото разнообразие на декорацията на стъкло развити в Бохемия в периода на Барока.
Откритията в стъклото следват едно след друго заедно с нарастващата популярност на стъклото, което от предмет за бита се превръща в неотменна и съставна част от стила на живота.
В 1709 г. Михаел Мюлер, стъклар от Хелмбах близо до Вимперк, открива чистото висококачествено калиево-кристално стъкло, наподобяващо със своята прозрачност и чистота планински кристал и започва да произвежда рубинови стъкла с позлата.
В XVIII век славата на чешкото стъкло нараства благодарение на търговските фирми основани в северна Бохемия в гр. Бор /днешен Нови Бор /, Каменицки Шенов и др. От тук продуктите на чешките стъкларски фабрики поемат своя път през Европа за Франция, Испания и Португалия, за Полша и Русия, за Северна и Южна Америка, за страните от Близкия Изток, затова и до днес по света чешкото стъкло се припознава с марката Бохемия.
В края на XVIII век чешкото стъкло среща сериозната конкуренцията на оловния кристал, открит и произвеждан в Англия, в Ирландия, а по-късно и във Франция.
Оловният кристал със своята мекота и плътност дава възможност за по-дълбоко врязана в стъклото гравюра, открива възможността за диамантова шлифовка на по-широки плоскости.
В периода Бидермайер, творбите на Доминик Биман /1800-1857/, най-известният чешки гравьор-портретист в стъклото по това време, достигат съвършенството на античните геми и камеи. Цветното стъкло добива известност и с преоткритите от Фридрих Егерман /1777-1864 /златно жълти стъкла, като добавка към черния и червен хиалит, към непрозрачните с вид на камък стъкла.
Успешни са експериментите с използването на цветни лустри в розово, пурпурно, в синьо и зелено.
В Яблонекс възниква фабрика произвеждаща подобни на скъпоценни камъни стъкла. От особено значение в топлите техники става смесването на няколко цвята покриващи изделието /юберфънк/, което впоследствие се гравира или шлифова, придаващо специфична многопластовост и отражения. Инспирирани от английските и френски образци, чешките гравьори започват да използват каменни и диамантови инструменти в шлифовката, създават допълнителни помощни инструменти, разкриват се училища за гравьори.
Доминацията на чешкото стъкло окончателно приключва с откриването на Световното изложение на изкуствата в Лондон в 1851г.
Вниманието се насочва по посока на английските и френски стъкларски фабрики, представящи нови форми и разбирания за стъклото, но така също и чрез новото си отношение към витража. В разбирания за стъклото, разбира се те се опират и върху наследството на стъклото от Бохемия в периода Бидермайер.
Характерен представител на Арт нуово производството става иридисцентното стъкло наречено “Феномен” заради качествата на вариращите покрития от разноцветни лустри.
Специфичният характер на това стъкло най-пълно разкрива своите възможности в изкуството на Тифани. Чрез неговите творби това стъкло достига до наши дни под неговото име. Тифани става запазена марка за Стилът Арт Деко, който възниква преди 1914 год. и в пълна степен разкрива красотата на стъклото, създавайки огромна палитра от изображения , различни по форма и употреба.
Пикът на Новият стил става прочутото Изложение на Арт Деко и Модерната индустрия в Париж в 1925г., което дава и наименованието на стила.
В Бохемия той датира по-рано с Виенската вълна от Арт Нуово под влиянието от работите на художниците от Wiener Werkstatte.
Усъвършенстваният артистичен опит, процъфтяването на стъклото в Чехия, престижа на професията стъклар /в най-широкият смисъл на думата/, довеждат до разкриването на специализирани училища към възникналите стъкларски центрове. Тези училища вече с над сто и петдесет годишна история се явяват най-здравата връзка с традициите през вековете, сигурна гаранция за предаване на опит и откривателство.
Основаната през 1886г.
Художествено – Декоративна Академия /UMPRUM / в Прага възниква в период на възраждане и стремеж за съхраняване и опазване на чешките традиции не само в занаятчийското изкуство.
Академията съхрани, разви и изгради до голяма степен и появилото се ново отношение към стъклото като материал преминал от миналото – дошъл да изгради бъдещето.
Чешкото Стъкло е явление на автентичната национална култура и в най-високите си постижения се превърна в част от световната култура.
Чешкото стъкло продължава да респектира със стил. Но най-важното е, че чешките майстори на стъклото предложиха постоянството си в утвърждаването на божественият възглед за съзидание, посредством крехкото изкуство на стъклото.