
Архитект, номиниран за награда Прицкер 1983 г.:
И. М. Пей – Ieoh Ming Pei
Архитектурата на И. Минг Пей може да се характеризира с вярата си в модернизма, хуманизирана със своя финес, лиричност и красота. Пей е роден в кантон Китай през 1917 г. и идва в Съединените щати през 1935 г., за да учи първо в Университета на Пенсилвания, а след това в Масачузетския Технологичен Институт (Бакалавър по Архитектура, 1940) и в Харвардския Университет за Дизайн (Mагистър по Архитектура, 1946). През 1948 г. той приема новосъздадения пост Директор по Архитектура в Уеб & Нап, Ко, фирма за строеж на недвижими имоти, и това назначение води до големи архитектурни и планови проекти в Чикаго, Филаделфия, Вашингтон, Питсбърг и други градове. През 1955 г. той създава “Ай. Ем. Пей & Асосиътс“, което става “Ай. Ем. Пей & Партньори“ през 1966 г. Получава Наградата за Аритектурна Фирма за 1968 г. на Американския Институт на Архитектите. През 1989 г. фирмата е преименувана на “Пей, Коб, Фрийд и Партньори“.
Пей е създал над петдесет проекта в страната и в чужбина, много от които са носители на награди. Две от най-изявените му поръчки включват Източната Сграда на Националната Художествена Галерия (1978), във Вашингтон, окръг Колумбия, и разширението на Лувъра в Париж, Франция. Необходимостта от модернизиране и разширяване на Лувъра, като същевременно се зачитат неговата история и архитектура, доведе до централно разположената стъклена пирамида, която оформя новия главен вход и осигурява директен достъп до галерии във всяко от трите крила на музея. Пирамидата служи и като капандур за много голяма разширяваща сграда, построена под двора, която осигурява всички обществени удобства и техническа поддръжка на музея.
Други изключителни примери на творчеството му са: Банката на Китай в Хонконг (1989), Библиотеката “Джон Фицджералд Кенеди“ (1979) близо до Бостън, Симфоничния Център “Мортън Х. Майерсън“ (1989) в Далас, Тексас; проектът “Society Hill“ във Филаделфия, Пенсилвания, завършен през 1964 г .; Центъра на Чуждестранната Китайска Банкова Корпорация (1976), Западното крило и обновяването на Музея за Изящни Изкуства в Бостън (1981 и 1986); хотелът “Fragrant Hill“ (1982) близо до Пекин, Китай; Централа на Агенцията на Художниците (1989) в Бевърли Хилс, Калифорния; Комплекса с Офиси на IBM (1989) в Съмърс, Ню Йорк и друг в Пърчъс, Ню Йорк; Музеят на Изкуствата в Евърсън (1968), Сиракуза, Ню Йорк; и Търговската Сграда на Teксас (1982) в Хюстън.
Проектирал е съоръжения за изкуства и университетски сгради в кампусите на Масачузетския Технологичен Институт, Университета в Рочестър, Университета Корнел, Университета в Сиракуза, Университета в Ню Йорк и Хавайския Университет.
Като студент е удостоен със Стипендията за пътувания на MTУ и Стипендията за пътувания “Wheelwright“ в Харвард. Последващите му отличия включват: Наградата на Брунър за Архитектура от Националния Институт за Изкуство и Писма (1961); Почетен Медал на Нюйоркския филиал на Американския Институт на Архитектите (1963), Медалът за Архитектура на Томас Джеферсън (1976), Златния Медал за Архитектура на Американската Академия за Изкуства и Писма (1979), златният медал на Американския институт на Архитектите (1979) и Златния Медал на Френската Академия за Архитектура (1981).