Архитект, номиниран за награда Прицкер 1987 г.:

Кензо Танг – Kenzo Tange

Кензо Танг (1913-2005), носител на Наградата за Архитектура Прицкер за 1987 г., е един от най-почитаните архитекти в Япония. Учител, писател, архитект и урбанист, той е почитан не само заради собствената си работа, но и заради влиянието му върху по-младите архитекти. Той е роден в малкия град Имабари, остров Шикоку, Япония през 1913 г. Въпреки че като момче е отвъд най- смелите му мечти да стане архитект, творчеството на Льо Корбюзие пробужда въображението му, така че през 1935 г. той става студент в Архитектурен факултет на Токийския Униерситет. През 1946 г. той става асистент- професор в Токийския Университет и организира Лабораторията Танг. Сред учениците му са Фумихико Маки, Коджи Камия, Арата Исозаки, Кишо Курокава и Танео Оки.
Танг отговаря за възстановяването на Хирошима след Втората Световна Война. Центъра и Парка на Мира в Хирошима, започнати през 1946 г., правят града символичен за човешкия копнеж за мир. В архитектурно отношение Центърът на Мира показва дълбоко разбиране на традиционната култура, като в същото време е свидетелство за търсенето на модерен стил в Япония.

Изследванията на Tанг и интересът му към градоустройството се разширяват през цялата му кариера. Неговият докторат, завършен през 1959 г., е озаглавен „Пространствена Структура в Голям Град“, интерпретация на градската структура въз основа на движенията на хората, пътуващи до и от работа. Неговият „План за Токио 1960“ е логичният отговор на екипа на Tange на тези проблеми, като размишлява за естеството на градската структура, която ще позволи растеж и промяна. Неговият “План за Токио“ получава огромно признание по целия свят заради новите си концепции за разширяване на града над залива, използвайки мостове, изкуствени острови, плаващи паркинги и мега структури. Други проекти за градско проектиране и планиране са започнати през 1967 г. за област Фиера в Болоня, Италия, и за нов град с резиденции за 60 000 души в Катания, Италия.

За създаването на своята Токийска Катедрала „Света Мария“, той посещава няколко средновековни примери на Готическя стил. „След като изживях тяхната грандиозност, стремяща се към Рая, и неизбежно мистичните им пространства, – казва той, – започнах да си представям нови пространства и исках да ги създам с помощта на съвременни технологии.“

Телевизионният и пресцентър Яманиши (1966) в Кофу, Япония, използва много от новите теории на Tанг – цилиндри приютяват стълбища, асансьори, климатични и електрически инсталации. Хоризонталните пространства, които ги свързват, приличат на улични сгради. Някои парцели са свободни, а други- заети. Важен аспект бе потенциалът за разширяване на комплекса. Отворените пространства между етажите, които сега служат за тераси и покривни градини, могат да бъдат затворени при необходимост.
През годината, в която печели наградата Прицкер, Taнг разкрива плановете си за новия Комплекс на Кметството в Токио. След построяването си Комплексът включва зала за събрания, граждански площад, парк и две кули. Хотел “Принц Акасака“ (1982) в Токио се превръща във важна забележителност. Други включват Център Согецу (1957), сградата Ханае Мори (1979), Историческия Музей на префектура Хиого (1982), Културният Център на Префектура Ехиме (1985), Училището “Тойн“ (1986) в Йокохама, както и нови проекти, които все още са в етап на проектиране, като Музея на Изкуствата в Йокохама и Токийската Централа на Университета на ООН.

Единственият завършен проект на Taнг в Съединените Щати до момента е разширяването му на Художествения Музей в Минеаполис, първоначално проектиран през 1911 г. от МакКим, Мийд & Уайт“ в неокласически стил. Завършено през 1975 г., разширението, почти удвояващо размера на първоначалната структура от 120 000 квадратни фута, е извършено с големи симетрични крила. Други творби извън Япония включват големи сгради в Сингапур: Банка “Оverseas Union“, Сградата GB, Телекомуникационният Център и Технологичният Институт Нанянг.
Във всички негови проекти има повтаряща се тема, която Танг е изразил: „Архитектурата трябва да има нещо, което да привлича човешкото сърце, но дори и тогава основните форми, пространства и изяви трябва да бъдат логични. Творческата работа се изразява в нашето време като съюз на технологията и човечността. Ролята на традицията е като катализатор, който допринася за химична реакция, но вече не се открива в крайния резултат. Традицията може, със сигурност, да участва в творението, но вече не може да твори. „

В допълнение на своята архитектурна фирма, Кензо Танг е бил гост-професор в Масачузетския Технологичен Институт, както и преподавател в Харвард, Йейл, Принстън, Вашингтонския Университет, Илинойския Технологичен Институт, Калифорнийския Университет в Бъркли и Университетите на Алабама и Торонто.