Архитект, номиниран за награда Прицкер 1992 г.:
Aлваро Сиза – Alvaro Joaquim de Meio Siza Vieira
„Всеки дизайн – казва Сиза – е усилен опит за улавяне на конкретен момент от преходно изображение във всичките му нюанси. Степента, до която се улавя това преходно качество, се отразява в дизайните: колкото по-точни са те, толкова по-уязвими. „
Докато работи върху огромен проект на офис сграда за Порто, Сиза отхвърля всяка възможност за сливане на новата сграда с пейзажа чрез имитация на околностите й. Районът е твърде важен, тъй като е между историческия център на града и мост от изключителна важност, защото е построен от Айфел през 1866 г. Той обяснява, „Ние излязохме отвъд етапа, при който единството на езика се смяташе за универсално решение за архитектурни проблеми. Признавайки, че сложността е природата на града, трансформационните движения приемат много различни форми. „
Сиза, чието пълно име е Алваро Хоаким де Мейо Сиза Виейра, е роден на 25 юни 1933 г. в малкото крайбрежно градче Матосиньос, северно от Порто, Португалия. Сиза учи в Архитектурното училище в Университета в Порто от 1949 до 1955 г., завършвайки първите си изградени творби (четири къщи в Матосиньос), дори преди да завърши обучението си през 1954 г. Същата година той открива частната си фирма в Порто.
През 1966 г. Сиза започва да преподава в Университета, а през 1976 г. е назначен за Професор по Архитектура. В допълнение към преподаването си там, той е бил гост- професор във Висшата Школа по Дизайн в Харвардския Университет; Университета в Пенсилвания; Университет Лос Андес в Богота; и Ecole Polytechnique в Лозана.
Освен това е бил гост- лектор в много университети и конференции по целия свят, от САЩ, Колумбия и Аржентина до Испания, Германия, Франция, Норвегия, Холандия, Швейцария, Австрия и Англия в Европа.
През последните години той получава отличия от фондации и институции в Европа, включително Златния Медал на фондация “Алвар Аалто“ през 1988 г., известната награда на Фондация „Мис ван дер Рое“, банка Borges & Irmao във Вила ду Конде, Португалия (1982-86). В Съединените щати през 1988 г. Школата по Дизайн на Харвардският Университет отличи Сиза за неговия жилищен проект “Malagueira Quarter“ в Евора, Португалия, който започна през 1977 г., като му връчи първата награда на Вероника Ръдж, често наричана Наградата на Принца на Уелс за Градски Дизайн.
През 1977 г. след революцията в Португалия, градската управа на Евора възлага на Сизa да планира жилищен проект в селските покрайнини на града. Това е един от няколкото проектирани от него за SAAL (servicio de apoio ambulatorio local), националната жилищна асоциация, състояща се от 1200 евтини жилищни единици, някои едноетажни и някои двуетажни редови къщи, всички с дворове.
Последните проекти и сгради в Португалия включват нов Образователен Колеж в Сетубал, нова Школа по Архитектура за Университета в Порто, Музей на Модерното Изкуство в Порто, възстановяването на Chiado, район на Лисабон, повреден от пожар през 1988 г., и нова библиотека за университета Aveiro.
В Берлин наскоро бе завършен проектът му, с който спечели конкурс за жилищна сграда, Schlesisches Tor, Кройцберг. Участвал е и спечелил множество други конкурси, включително обновяването на Campo di Marte (1985) във Венеция, обновяването на Казиното и Кафе Winkler (1986) в Залцбург и културния център на Министерството на Отбраната (1988-89) в Мадрид. В момента Метеорологичният център за Олимпийските игри през 1992 г. в Барселона е към завършване.
Творчеството на Сизa варира от басейни до масови жилищни комплекси, както и частни домове, банки, офис сгради, ресторанти, художествени галерии, магазини и почти всеки друг вид структура.
Цитирайки списание “Casabella“, юли 1986 г., в обяснението защо Сизa настоява непрекъснато да експериментира, се казва: „Точно поради тази причина неговата архитектура може да ни създаде изключително усещане за свобода и свежест; в нея ясно се чете разгръщането на автентичния дизайн- приключение. Приемайки риска от такова приключение, Алваро Сиза дори успя да извади на повърхността в своята архитектура онова, което се бояхме, че е в опасност от изчезване: героичният дух на съвременната архитектура. „
