Архитект, номиниран за награда Прицкер 1993 г.:
Фумихико Маки – Fumihiko Maki
Фумихико Маки определя себе си като модернист. Неговите сгради са предимно директни, на моменти със скромен вид и изработени от метал, бетон и стъкло, класическите материали от модернистичната епоха, но каноничната палитра също е разширена, за да включва такива материали като мозаечни плочки, анодизиран алуминий и неръждаема стомана. Заедно с много други Японски архитекти, той поддържа постоянен интерес към новите технологии като част от своя дизайнерски език, като често се възползва от модулните системи в строителството. Той полага съзнателни усилия да улови духа на мястото и епохата, създавайки с всяка сграда или комплекс от сгради творба, която използва пълноценно всичко, което в момента е на негово разположение. Маки често споменава идеята за създаване на „незабравими сцени“ – всъщност настройки за приспособяване и допълване на всички видове човешки взаимодействия – като вдъхновение и отправна точка за неговите проекти.
Маки, който е роден в Токио на 6 септември 1928 г., учи при Кензо Танг в Токийския университет, където получава бакалавърска степен по архитектура през 1952 г. След това Маки прекарва следващата година в Художествената академия на Кранбрук в Блумфийлд Хилс, Мичиган. След като завършва магистърска степен по архитектура във Висшето училище по дизайн (GSD), университет на Харвард, той стажува във фирмите “Skidmore, Owings and Merrill“ в Ню Йорк и “Sert Jackson & Associates“ в Кеймбридж.
През 1956 г. той заема длъжността асистент- професор по архитектура във Вашингтонския университет в Сейнт Луис, където получава и първата си поръчка за проектиране – за Залата Хайнбелг (арт център) в този кампус. След четирите си години там се присъединява към факултета в Школата по Дизайн на Харвард от 1962 до 1965 г. и е чест гост-лектор в много други университети.
През 1965 г. се завръща в Япония, за да създаде собствена фирма Maki and Associates в Токио. През последните 28 години персоналът му е нараснал до приблизително 35 души, като същият брой служетели е преминал през фирмата и е отворил свои собствени фирми. „Никога не ме е привличала идеята за голяма организация. От друга страна, малка организация може да има тенденция да развива много тясна гледна точка. Моят идеал е групова структура, която позволява на хора с различни въображения, които често противоречат и са в конфликт помежду си, да работят в състояние на промяна, но това също така позволява вземането на решения, които са толкова изчислени и обективно претеглени, колкото е необходимо за създаването на нещо толкова конкретно като архитектурата. „
Докато подготвя отварянето на собствен офис, Маки работи или наблюдава множество офиси в Япония и други страни. Едно от неговите заключения е, че офисът и, в допълнение, самият дизайн, са въпрос на индивидуален характер и че самият офис е произведение на изкуството. „Архитектурният дизайн е може би най-странната дейност, предприемана от множеството професии, а група, която се занимава с архитектурен дизайн, също е любопитна организация. Архитектурата е изключително двусмислена област“, продължава Маки.
В Префектурния Спортен Център на Маки в Осака той обединява много отделни пространства с централен гръбнак, подобно на улица с различни нива – в този случай позволява достъп до физкултурния салон в единия край и до ресторант, наблюдателна площадка от другия.
Тук клиентите могат, докато вечерят, да погледнат назад към входна площадка над градина на покрива, всъщност гледайки през пластове от прозрачни равнини и пространства – концепция, която се отнася до много от сградите на Маки.
В неговите апартаменти “Hillside Terrace“, комплекс от сгради, разработени за период от 25 години (и по този начин почти обхващащ цялата история на фирмата), стратегия за прозрачно наслояване създава поредица от споделени сцени или пейзажи в градски контекст. Обикаляйки из комплекса, човек среща интимни дворове, скрити сред зеленина, свързани с криволичещи проходи и открити само случайно от страничен поглед. Чрез артикулиране на няколко слоя прагови пространства между оживения край на улицата и гъсто залесената вътрешност на блока, Makи успява да придаде усещане за дълбочина на пространства, които физически са доста компактни.
Следващите десетилетия внасят още по-голямо усещане за лекота в творчеството на Маки. Стадионът “Фуджисава“ е особено показателен за тази по-свободна чувственост – неговият остър, покрит с неръждаема стомана покрив изглежда сякаш на практика се носи над основната зала, отделен от зрителските трибуни със светлинна лента и поддържан само в четири точки. Някои критици оприличават сложната му метална форма на космсически кораб или бръмбар, докато други смятат, че напомня на средновековен самурайски шлем.
Като ученик на две култури, чието сливане е много приветствано, Маки наскоро пише за родния си Токио с носталгия и надежда. „Токио е мястото, където съм роден, отгледан и образован. Също така в Токио се запознах с някои от малкото произведения на модерната архитектура, съществували през 30-те години в Япония – белите къщи на такива съвременни пионери като Камеки Цучиура (който бе ученик на Франк Лойд Райт, когато последният беше в Япония за проектирането на стария хотел “Imperial“), Сутеми Хоригучи и Aнтонин Реймънд.
