1997 г. – Свер Фен

Sverre Fehn (1924-2009) отдавна е признат в Европа като един от най-талантливите архитекти в Норвегия. Категоризиран като модернист от повечето архитектурни писатели, самият Фен казва: „Никога не съм се смятал за модерен, но абсорбирах анти- монументалния и живописен свят на ЛеКорбюзие, както и функционализма на малките села в Северна Африка. Може да се каже, че навърших пълнолетие в сянката на модернизма. „

„Винаги съм си мислел, че бягам от традиционната норвежка архитектура – казва Фен, – но скоро разбрах, че оперирам в нейния контекст. Начинът, по който тълкувам местоположението на даден проект, светлината и строителните материали имат силна връзка с произхода ми. „

Роден в Конгсберг, Норвегия през 1924 г., той учи в Архитектурната Школа в Осло и се дипломира през 1949 г.

Фен, заедно с Норбърг- Шулц, Грънг, Mиелвa и Вестерлид, всички останали Норвежки архитекти от същото поколение, и Йорн Утзън (Датският архитект, по-късно станал известен с Операта в Сидни, Австралия) създават организация, която е Норвежкият клон на MКМА (Международен Конгрес за Модерна Архитектура), наречена PAGON (Прогресивна архитектска група Осло, Норвегия), която има силно влияние, създавайки архитектура, която има стабилна основа в Модерното Движение, но е изразена чрез материалите и езика на тяхното време и място.
Фен получава Френска Държавна Стипендия, която му позволява да живее в Париж през 1953 и 1954 г. Връщайки се в мислите си към този период, Фен си спомня, че именно неговото поколение се дистанцира от Льо Корбюзие и неговия урбанистичен свят.
Той получава международно признание за своя Норвежки Павилион на Световното Изложение в Брюксел, Белгия през 1958 г. и отново през 1962 г. за своя Скандинавски Павилион на Биеналето във Венеция.

На въпроса коя е най-важната част от архитектурата му, Фен отговаря, че това е преди всичко конструкцията, било то дърво или бетон, и хармонията, ритъмът и честността при използването на тези материали. Той нарича акта на строеж брутален и уточнява: „Когато строя на място сред природата, което е напълно непокътнато, това е борба, атака от нашата култура върху природата. В тази конфронтация се стремя да направя сграда, която да накара хората да осъзнаят по-добре красотата на обстановката, а когато разглеждат сградата в обстановката, надежда за ново съзнание за съзиране на красотата и там “.

Фен смята светлината за още един вид строителен материал. И никъде това не е по-очевидно от Северния Павилион на Биеналето във Венеция. Сградата се състои от бетонни носещи стени, с двупосочен бетонен прозрачен покрив с отвори за стволове на дървета, където е необходимо. Сградата е буквално построена около растящи дървета. Листните клони на дърветата и дизайнът на покривните греди, за да разсейват светлината от слънцето, осигуряват на интериорното изложбено пространство мека светлина, която е характеризирана като Скандинавска.
Музеят му на Ледника е приветстван като основна забележителност в съвременната архитектура. Сградата стои в равнината, издълбана от ледника Йостедал в устието на фиорда Fjaerland. Музеят е центъра на панорама, образувана от стръмните планински склонове и фиорда с ледника на върха. Докато се приближавате към мястото с лодка, белият бетон на музея изглежда лежи като скала на планинския склон, казва Фен. Скалите, които лежат по хълмовете на Скандинавския пейзаж, винаги са ме привличали. Тези скали бяха вдъхновението за строенето с бетон.

През 1971 г. той става професор по архитектура в своята alma mater в Осло, където преподава до 1993 г. Фен изнася множество лекции в Европа; включително Университета Васа, Финландия, Датската Архитектурна Школа в Орхус, Стокхолмската Архитектурна Асоциация, Университетът в Трондхайм, Международната Лаборатория по Архитектура и Дизайн в Урбино, Италия, Архитектурната Асоциация в Лондон. Той също е изнасял лекции в Париж, Щутгарт, Германия; Барселона, Испания; и Рим. В Съединените щати той е бил гост-лектор в The Cooper Union в Ню Йорк, Академията по Изкуства “Кранбрук“ в Блумфийлд Хилс, Мичиган, Масачузетския Технологичен Институт и университетите в Харвард, Корнел и Йейл. Неговото творчество е изложено в Музея за Модерно Изкуство през 1968 година.