Архитект, носител на награда Прицкер 2003 г.:

Йорн Утсон – Jørn Utzon

Йорн Утсон е датски архитект, роден на 9 април 1918 г. в Копенхаген, Дания – починал на 29 ноември 2008 г., Копенхаген.
Той е най-известен с дизайна на операта в Сидни в Австралия, донесъл му международна слава.

Жизнен път, обучение, по пътя на архитектурата:

Още през средното си образование, Йорн Утсон започва да помага на баща си Аге Утсон, директор на корабостроителница в Олборг, Дания, и блестящ военноморски архитект. Там Йорн Утсон изучава нови проекти и прави модели. Тази дейност му отваря възможност да бъде военноморски архитект като баща си, но един от братовчедите на баща му, Ейнар Утсон – Франк – скулптор и професор в Кралската академия за изящни изкуства повлиял на Йорн, който също се интересувал от скулптура. И след средното си образование Йорн Утсон печели прием в Кралската академия за изящни изкуства в Копенхаген, където учи през 1937-42 г.
Когато завършва Академията за изящни изкуства през 1942 г., той, подобно на много архитекти, засегнати от Втората световна война, бяга в неутрална Швеция, където работи в Стокхолмската служба на Хакон Алберг по време на войната. Там попада под влиянието на шведския архитект Гунар Асплунд.

През 1946 г., в продължение на шест месеца работи в офиса на финландския архитект и дизайнер Алвар Аалто в Хелзинки.

Йорн Утсон е почитател на идеите на Гунар Асплунд, както и на Франк Лойд Райт, докато е още в училище. Той признава, че Аалто, Асплунд и Райт са дали всички основни влияния в неговата собствена работа.
През 1947-48 г. пътува из Европа, а през 1948 г. заминава за Мароко.
През 1949 г. пътува до Съединените щати и Мексико. В САЩ има възможността да се запознае лично с Франк Лойд Райт, а в Мексико е очарован от начина, по който маите са построили пирамиди към небето, за да се доближат до Бога. Той коментира, че времето му в Мексико е „Едно от най-големите архитектурни преживявания в живота“.
През 1950 г. основава собствено студио в Копенхаген.
През 1957 г. пътува първо в Китай (с голям интерес към китайското желание за хармония), след това в Япония (където учи много за взаимодействието между интериора и екстериора) и Индия.
През 1957 г. пристига в Австралия, където остава до 1966 г.
Всичко тези фактори допринасят за успешното архитектурно проектиране на Утсон.

Значими проекти:

През 1945 г. Утсон помага за възстановяването на Европа чрез няколко временни къщи в Холандия.
Водната кула в Сванеке, 1952, Дания. През 1988 г. Кулата е излязла от употреба след смяна на водоснабдяващата система. През 1990 г. Е обявена за защитена сграда.
Сред неговите важни ранни творби са две къщи в Дания: собствена в Хеллебек (1952) – къща с отворен план, първата по рода си в Дания и друга в Холте (1952-53).
Къщи Кинг в Хелзингор (1956-58), състоящи се от 63 Г-образни домове, базирани на дизайна на традиционните датски ферми с централни дворове. Построени в редици следващи неравностите на площадката, всяка от къщите има не само собствена гледка, но се радва на най-добрите условия за слънчева светлина и подслон от вятъра. Като цяло, къщите на Утсон показват сложни и разнообразни отношения към пътя на слънцето. Те са комбинация от простота и изобретателност. Утсон описва подреждането им като „цветя на клон на черешово дърво, всеки обърнат към слънцето.“
Другите му добре познати проекти са жилищните имоти във Фреденсборг (1959-62) за датски пенсионери, работили дълго време в чужбина. Комплексът се състои от 47 дворни къщи и 30 терасовидни къщи, както и централна сграда с ресторант, заседателни зали и девет стаи за гости. Домовете са разположени около квадрат на групи от по три, всички с входове от площада.
Повечето от проектите на Йорн Утсон са завършени в родната му Дания, но той е най-известен с Операта в Сидни, иконописна сграда с извити покриви.

Строителството и започва през 1959 г. и не е завършено до 1973 г., а Йорн Утсон напуска проекта през 1966 г. след горчиви спорове с австралийски чиновници по отношение на разходите и графика. Липсата на средства и воля довежда до загуба на много от оригиналните идеи на Утсон, главно за интериора на операта.

Сглобяеми еднофамилни къщи, Дания (1960 г.).
Банката Мели, клон на Университета в Техеран, Иран – триетажна правоъгълна сграда (завършена 1962 г.).
1966 г. Къщи Елинг берг, Щвеция – 13 и 15 етажни кули. По това време е работил в Хелсингборг с шведската архитектурна фирма Артон заедно с архитекти Ерик и Хенри Андерсон.
Център за грижи в Хаммершой, Дания (1966 г.).
Кан Лис – къща, която датският архитект е построил за него и съпругата му Лис, близо до Портопетро на испанския остров Майорка. Завършена през 1971 г., тя се състои от четири отделни блока, свързани със стени и дворове.
Сградата на Кувейтското народно събрание, започната през 1972 г., завършена през 1982 г. под ръководството на сина му Ян Утсон. Сградата е сериозно повредена през февруари 1991 г. от иракските войски, но след това е възстановена.
Църквата Багсверд (1973-76) в Дания, където Утсон планира интериорните сводове, вдъхновен от облаците на Хавайските острови.
Паустиан Хаус – голям мебелен салон, в Копенхаген, завършен през 1981 г., – една от най-забележителните сгради в датската столица.
Кан Фелис – лятна резиденция за семейството му, близо до Портопетро на испанския остров Майорка.

Завършена през 1994 г. и разположена няколко километра навътре в планината. Подобно на по-ранната Кан Лис, е построена в местния пясъчник и се състои от отделни блокове за живеене, хранене и спане. Архитектурата е много солидна и проста. Малък прозорец позволява на светлината да се насочва към жилищното пространство и да открива гледка към морето.

Природен център Скаген Одде, Дания – музей, посветен на въздействието на пясък, вода, вятър и светлина. Завършен 1999-2000 г. от сина му Ян.
Центърът на Утсон в Олборг, Дания – последната сграда, проектирана от архитекта. В сътрудничество със сина му Ким Утсон, който предоставя окончателните строителни чертежи. Той планира центъра не като музей, а като място, където студентите по архитектурата могат да се срещат и да обсъждат своите идеи за бъдещето. Разположена на брега на р. Лимфьорд в града, където Утсон прекарва детството си, сградата е завършена през 2008 г., когато Утсон умира.

Активност, признание, награди:

През 1957 г. Утсон печели конкурса за дизайн за нова опера в Сидни. Драматичният дизайн, му носи международна слава. Строителството, обаче, поставя редица проблеми, много от които произтичат от иновативния характер на дизайна – серия от платна като черупки. Той напуска проекта през 1966 г., но строителството продължава до септември 1973 г. Завършената опера сега е най-известната забележителност на Сидни. През 1999 г. Утсон се съгласява да се върне като архитект на сградата, като наблюдава проект за подобрение. През 2007 г. операта е обявена за обект от световното наследство на ЮНЕСКО.
Утсон е получил множество награди за своите творби:
1995 г. – най-престижната награда на френската архитектурна академия – Grande Medaille d’Or – големия златен медал.
През 1997 г. Йорн Утсон е удостоен е с наградата Sonning.
През 1978 г. – Златен медал от Кралския институт на британските архитекти.
През 2003 г. Йорн Утсон получава престижната архитектурна награда Pritzker.