Архитект, носител на награда Прицкер 2004 г.:

Заха Хадид – Zaha Hadid

Известна с радикалния си деконструктивен дизайн и като Каралицата на кривата линия. За нея пространството е от цели 360 градуса и архитектурата не може да търпи ограничения. Всичките и проекти се открояват с новаторство, игра на форми и обеми, вълнообразни линии, вземащи дъха и оставящи сетивата ни да откриват нови, непознати светове. През 2004 г. става първата жена, която получава наградата за архитектура Pritzker.

Жизнен път, обучение, по пътя на архитектурата:

Родена на 31 октомври 1950 г. в Багдад, Ирак, починала на 31 март 2016 г. в Маями, Флорида, САЩ), британски архитект.
Родена в заможно семейство, потомък на изтъкнати родове.
Хадид започва обучението си в Американския университет в Бейрут, Ливан, като получава бакалавърска степен по математика. През 1972 г. се мести в Лондон, за да учи в Архитектурната асоциация – център на прогресивна архитектурна мисъл през 70-те години. През 1977 година, последната ѝ в А.А, Хадид печели Diploma Prize за своето портфолио, включващо проект за хотел Malevich’s Tektonik, който остава неосъществен, но от съществено значение за съвременната архитектура, полагащ основите за ново мислене и нова реалност. През 1977 г. завършва университета и започва работа във фирмата на Rem Koolhaas – забележителен архитект и неин преподавател. Работи 1 година при него.
През 1979 г. Хадид е основава своя лондонска фирма и през 1980 година отваря свой собствен офис, отличаващ се със своето новаторство в областта на архитектурата, градоустройството и интериорния дизайн.

Zaha-Hadid-Afragola-Naples,-Italy

Значими проекти:

През 1983 г. Хадид придобива международно признание на конкурс, който печели за The Peak – център за отдих и развлечение в Хонг Конг. Дизайнът „хоризонтален небостъргач“, движещ се по динамичен диагонал, установява естетиката й, вдъхновена от Казимир Малевич – агресивен, геометричен дизайн, характеризиращ се с чувство за фрагментация, нестабилност и движение. Този стил я групира с архитекти, известни като „деконструктивисти“ – класификация, популяризирана от забележителната изложба „Deconstructivist Architecture“ от 1988 г., проведена в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк.
Повечето от нейните радикални проекти през 80-те и началото на 90-те години, включително Кърфюрстендам (Берлин), Арт и медиен център в Дюселдорф (1992-93), Опера (1994) в Уелс никога не се реализират. Хадид започва да бъде известна като „хартиен архитект“, което означава, че нейните дизайни са твърде авангардни, за да преминат отвъд фазата на скициране и всъщност да бъдат построени. Това впечатление се засилва, когато красиво изработените й проекти, често под формата на изящни и подробни цветни картини, са изложени като произведения на изкуството в големите музеи.
Първият основен построен проект на Хадид е Пожарната станция Vitra (1989-93) в Weil am Rhein, Германия. Състои се от серия рязко рязани равнини, структура, приличаща на птица в полет. Нейните други строителни работи от този период включват: жилищен проект за IBA Housing (1989-93) в Берлин, Изложбеното пространство на Mind Zone (1999) в Millennium Dome в Гринуич, Лондон, и Land Formation One exhibition space (1997-99 ) в Weil am Rhein. Във всички тези проекти Хадид изследва по-нататъшният си интерес към създаване на взаимосвързани пространства и динамичната, скулптурна форма на архитектурата.
Хадид утвърждава репутацията си като архитект на построените работи през 2000 г., когато започва работата по дизайна за нов Център за съвременно изкуство „Лоис и Ричард Розентал“ в Синсинати, щата Охайо. Центърът от 85 000 квадратни метра (7 900 квадратни метра), открит през 2003 г. е първият американски музей, проектиран от жена. По същество вертикална серия от кубчета и кухини, намиращ се в центъра на Синсинати. Към улицата, фасадата е стъклена и прозрачна, приканваща минувачите да се запознаят с работата на музея и по този начин противоречаща на понятието музей – като необичайно или отдалечено пространство. Планът на сградата леко се извива нагоре, след като посетителят влезе в сградата. Според Хадид това създадава „градски килим“, който да привлече хората в музея. Другите й забележителни творби включват Лондонския център за водни спортове, построен за Олимпиадата през 2012 г., Музея на изкуствата „Ели и Едит“ и Мичиганския държавен университет в Източен Лансинг, Мичиган.

Активност, признание, награди:

Хадид преподава архитектура на много места, включително в Архитектурната асоциация, Харвардския университет, Колумбия, Чикагския университет и Университета в Йейл, куратор е на важни изложби като руското авангардно шоу в музея Гугенхайм в Ню Йорк през 1992 г. Работила е и като дизайнер на мебели и на интериорни пространства, както и за филхармоничната продукция на Коали Фестивал на Моцарт през 2014 г.
През 2004 г. става първата жена, спечелила най-престижната наградата за архитектура Прицкер. Била е член на Енциклопедия Британика Редакционен съвет на съветници (2005-06).
Многобройните й награди включват и наградата Praemium Imperiale за архитектура (2009) на Японската асоциация за изкуства.
През 2010 г. смелият дизайн на Хадид за музея на съвременното изкуство и архитектура в Рим „MAXXI“ печели Стирлингската награда за най-добра сграда от британски архитекти (RIBA). Тя печели втора Стърлинг награда през следващата година за елегантната структура, която създава за Академията „Евелин Грейс“, средно училище в Лондон. През 2012 г. тя става Дама командир на Ордена на Британската империя (DBE). С Хайдар Алиев Културен Център, открит през 2012 г. в Баку, Азербайджан, печели Лондонския дизайнерски проект за дизайн на годината през 2014 г. – първата жена, която печели тази награда.