Архитект, носител на награда Прицкер 2007 г.:
Сър Ричард Роджърс – Richard Rogers
Британски архитект, роден в Италия чийто високотехнологичен подход е най-очевиден в Центъра Помпиду (1971-77) в Париж, който той проектира с италианския архитект Ренцо Пиано.
Жизнен път, обучение, по пътя на архитектурата:
По всякакви стандарти Ричард Роджърс има изключителен живот от времето на рождението си във Флоренция, Италия на 23 юли 1933 г., за да бъде обявен за лорд Роджърс от Ривърсайд през 1996 г. Поради започналата война в Европа през 1938 г. семейството на Роджърс се премества в Англия.
Роджърс учи в Архитектурната асоциация в Лондон (1954-59) и Университета в Йейл (1961-62). Той се завръща в Лондон, за да отвори партньорство с първата си съпругата Su Su Brumwell (Су) заедно с друга женена двойка, Уенди Чейсман и Норман Фостър, във фирма, наречена Екип 4 (1963-66). Първата им значителна поръчка е Крийк Веан, дом за родителите на Су.
От 1970 до 1977 той практикува с Ренцо Пиано и проектират Центъра Помпиду.
През 1977 г. Роджърс създава Ричард Роджърс Партнърс – има офиси в Лондон, Барселона, Мадрид и Токио.
Бил е председател на галерията Тейт и заместник-председател на Съвета по изкуствата във Великобритания. Той също е попечител на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк.
Значими проекти:
През периода 1967-69 г. Изгражда 2 важни проекта: Spender House и Роджърс Хаус (за родителите на Ричард Роджърс в „Уимбълдън“), считани за прототипи на преносим жилищен апартамент, наречен от Роджърс „Цип-ъп хаус“.
В периода 1971-77 заедно с Ренцо Пиано планират и изграждат забележителния Център Помпиду. Тази стоманена конструкция е олицетворение за силата на високотехнологичния дизайн – с драматична скелетна облицовка от тръби с ярко оцветени канали.
Повече международно внимание печели за невероятния небостъргач на Льойдс Лондон (1978-86) – полирана механична кула, в която правоъгълно ядро заобикаля централното предверие. Правоъгълният компонент от своя страна е заобиколен от кули, съдържащи елементи като тоалетни, асансьори и кухни, които позволяват лесен достъп за ремонт или за извършване на бъдещи модернизации на обслужващите функции на сградата.
RRP проектира два големи летищни проекта – терминал 5 на лондонското летище Хийтроу и новия терминал на летището в Мадрид Барахас (2005). Така също и високи офиси в Лондон, нов съдебен комплекс в Антверпен, Народното събрание на Уелс в Кардиф, както и хотелски и конферентен център в Барселона.
Ричард Роджърс има богат опит в градоустройството с големи проекти в Лондон, Лисабон, Берлин, Ню Йорк и Сеул; Европейския съд по правата на човека (1989-95) в Страсбург, Франция; Телевизионното седалище Channel 4 (1991-94) в Лондон; 88 Wood Street (1994-99) – офис сграда в Лондон; сградата „Даймлер Крайслер“ (1993-99 г.) в ревитализирания Потсдамер Плац, Берлин; „Милениум купол“ (1996-99) в Гринуич, Англия. Тази масивна конструкция се помещава в разнообразни изложбени павилиони, изпълнени индивидуално от известни британски дизайнери.
Активност, признание, награди:
През 1959 г. печели награда „Петата година“ за училищен проект.
През 1995 г. Роджърс става първият архитект, който представя ежегодните BBC Reith Lectures, поредица от радио разговори; те са публикувани по-късно като Градове за малка планета (1997).
Роджърс получава редица награди, сред които:
- Наградата Praemium Imperiale за изкуство в Япония през 2000 г.
- Мемориал на фондация „Томас Джеферсън“ през 1999 г.
- Мемориалната награда на Арнолд У. Брунер от Американската академия и институт по изкуства и писма през 1989 г.
- Royal Gold Medal през 1985 г.
- Наградата Прицкер (Pritzker) през 2007 г.
