Архитект, носител на награда Прицкер 2013 г.:

Тойо Ито – Toyo Ito

Тойо Ито е японски архитект, който е известен с иновативността си и с поемането на нов подход към всеки свой проект.

Жизнен път, обучение, по пътя на архитектурата:

Роден е на 1 юни 1941 г. в Сеул, японска окупирана Корея, сега Южна Корея, син на японци.
Учи архитектура в университета в Токио.
Страстта му като ученик е бил бейзболът.
Дядо му е бил търговец на дървен материал, а баща му обичал да прави планове за къщите на приятелите си. По време на посещението му в университета в Токио архитектурата става негов основен приоритет.

За дипломирането си той представя предложение за реконструкция на Уено Парк, който печели голямата награда на университета в Токио.
През 1971 г. установява собствената си практика – Urban Robot (URBOT) в Токио. През 1979 г. той променя името на Toyo Ito & Associates, Architects.

Toyo Ito

Значими проекти:

  • „Уайт У“ (1976) – един от най-забележителните му ранни проекти в Токио. Къща, предназначена за място на утеха и уединение за неотдавна овдовялата му сестра. Построена е във формата на U около централен двор, без прозорци от външната страна. Няколко малки отвора в тавана предлагат единствените очи от външният свят и създават драматични светлинни ефекти в чистия бял интериор на къщата.
  • Кула на ветровете (1986) в Йокохама – Ито преминава към по-големи творби с експериментален дизайн. Той превръща стара бетонна водна кула във визуално зашеметяваща, като покрива структурата с перфорирана алуминиева плоча и стотици светлини, конфигурирани да реагират на скоростта на вятъра и звуковите вълни. През деня плочата отразява небето, но през нощта кулата „оживява“, тъй като светлините произвеждат постоянно променящи се цветове и модели.
  • Медиатека „Сендай“ (Япония) (завършена през 2001 г.). Шедьовърът на Ито – мултифункционален културен център, чийто дизайн е вдъхновен от плаващите морски водорасли. От външната страна прозрачната структура е с приблизително 22 000 квадратни метра, приличаща на гигантски аквариум. Медиатека „Сендай“, подобно на други проекти на Ито е предизвикана от естествения свят, отразяваща вярата му, че „цялата архитектура е продължение на природата“.
  • Националният стадион Као-хасинг (Тайван) (2009) – с монументален спирален покрив, наподобяващ навита змия – един от най-амбициозните проекти на Ито.
  • Метрополитен опера в Тай-чанг, Тайван – проектът е оприличаван на огромна гъба с лабиринтна мрежа от тунели и извити стени.
  • „Дом за Всички“ – проекти на временни домове, станали належащи поради земетресения и цунами на 11 март 2011 г. Катастрофата подтиква Ито и група други японски архитекти да развият концепцията „Дом за Всички“ – общи пространства за оцелелите, смятайки че единствено архитект е човекът, който може да изгради такива пространства и да покаже малко повече човечност, да ги направи по-красиви, по-функционални.

Активност, признание, награди:

Преподава в няколко университета в Япония и в чужбина, ментор е на много амбициозни архитекти.

През 2010 г. двама от бившите му сътрудници Казуо Седжима и Рию Нишизава биват обявени за носители на наградата „Прицкер“, двамата цитират Ито като основно влияние върху тяхната работа.

Награди:

  • „Златен лъв за цял живот“ на биеналето Венеция през 2002 г.
  • 2006 г. Royal Gold Medal на Кралския институт на британските архитекти.
  • 2008 г. награда на Фридрих Кеслър за архитектура и изкуства.
  • 2010 Praemium Imperiale за архитектура.