Архитект, носител на награда Прицкер 2014 г.:
Шигеру Бан – Shigeru Ban
Шигеру Бан е японски архитект, който в проектите си използва елементи от японския и американски дизайн и е известен с пионерската си употреба на картонени тръби в строителството. През 2014 г. получава наградата Прицкер (Pritzker). В своето позоваване журито Pritzker отбеляза неговите творчески проектирани структури – като временни заслони, за райони, опустошени от природни бедствия. „Когато удари трагедията, той често е там от самото начало.“
Жизнен път, обучение, по пътя на архитектурата:
Роден е на 5 август 1957 г. в Токио, Япония.
Баща му е бил бизнесмен в „Тойота“, а майка му – дизайнер на облекло за жени „haute couture“. Бащата на Бан много обичал класическа музика и Бан учел цигулка още в ранна възраст. Майка му пътувала всяка година в Европа за модните седмици в Париж и Милано, което предизвикало копнежа на Бан да пътува в чужбина.
Когато Бан бил малък, често били наемани дърводелци да ремонтират дома на семейството, изграден от дърво. Бан бил очарован от традиционната работа на дърводелците и обичал да държи парчета дърво, за да строи и на Бан му се искало да стане дърводелец.
В началното училище и гимназията Бан е най-добър в предметите по изкуства и занаяти. Моделът на къща, която проектирал за задача по време на 9-тата си лятна ваканция е признат в училището като най-добрият, след което Бан решава да стане архитект.
Успоредно с тази мечта е и неговата любов към ръгбито – играел ръгби от десетгодишна възраст. От дванадесети клас Бан се присъединява към вечерните класове на училище в подготовка за влизане в университета.
Той учи структурно моделиране, използвайки хартия, дърво и бамбук за първи път. Вдъхновен от статии за „хартиения архитект“ Джон Хюдюк и за деканът на училището по архитектура на Cooper Union в Ню Йорк, Бан решава да отиде в САЩ и да учи архитектура в Cooper Union.
Най-напред той учи в Институт по архитектура в Южна Калифорния от 1977 г. до 1980 г. и по-късно се премества в Cooper Union в Ню Йорк, в желание учи под ръководството на архитекта Джон Хюдюк.
След като работи за японския архитект Isozaki Arata в продължение на две години, Бан получава степен по архитектура от Cooper Union през 1984 г., а през следващата година открива своя собствена практика в Токио. През 1985 г. Бан започва своята практика в Токио без трудов опит.
Значими проекти:
Между 1985 и 1986 г. Бан организира и проектира инсталациите на изложбите – „Емилио Амбаз“, „Алвар Аалто“ и“Джудит Търнър“, куратор е на галерия „Ос“ в Токио.
Бан разработва стил, известен с комбинацията от традиционна японска архитектура с елементи на американски модернизъм. Най-известен е с иновативната употреба на картонени тръби като строителни материали.
За пръв път използва хартиени тръби през 1985-86 г. в галерията за моден дизайн Issey Miyake. Бан предлага на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) през 1994 г. да бъдат построени хартиени подслони за бежанците от Руанда и става консултант на агенцията през 1995 г. 50 такива структури са построени през 1998 година.
Универсалността и стойността на евтините тръби за първи път са доказани на света през 1995 г. след земетресението в Коубе на 17 януари, което опустошава района на Коуб в западна и централна Япония.
Бан отива в града през февруари, а до края на лятото създава 22 кабинки от хартиени тръби, за да подслони някои от хората, загубили домовете си и „хартиен купол“, за да замени временно разрушената католическа църква.
Рециклиран, издръжлив, здрав и щадящ околната среда хартиен материал е използван за изграждането на купола на мястото, където църквата е стояла преди да бъде изравнена от земетресението. Бан проектира структурата така, че да може лесно да се конструира и демонтира, а след това да се използва отново.
Бан продължава да използва тръбите, за да създава структури като Paper Arch – декоративна решетка, построена през 2000 г. и изложена в градините на Нюйоркския музей на модерното изкуство.
По-късно той, заедно с Жан де Гастине (Jean de Gastines) от Франция) проектира Помпиду Център-Мец (Pompidou Centre-Metz), регионален клон на известния център за изкуства. Авангардната сграда, открита през 2010 г., включва вълнообразен покрив, вдъхновен от китайската бамбукова шапка.
Активност, признание, награди:
Освен с архитектурната дейност, Бан активно е ангажиран и с преподавателска като професор, включително в Национален университет Йокохама (1995-99) и университет Кейо (2001-08) в Токио. От 2006 г. до 2009 г. е част от журито на годишната награда Прицкер (Pritzker).
Работата му е довела не само до структурите от хартиена епруветка, а също и до ламинирания бамбук (Bamboo Furniture House, 2002), структурни системи, изработени от контейнери за превоз (Nomadic Museum, Ню Йорк през 2005 г., Санта Моника през 2006 г., Токио през 2007 г .; Жилища, Onagawa, 2011) и дървени конструкции без метални съединители (Център Помпиду-Мец, 2010; Голф клуб Haesley Nine Bridges 2010, Tammed New Office Building, 2013. В допълнение, той създава мебели и архитектура, направени от въглеродни влакна (Carbon Fiber Chair, 2009 и музей Rietberg Summer Pavilion, 2013).
Неговата дейност е призната с награда от Японската архитектурна асоциация, възхвалявайки го поради неговата отговорност и чувство на архитект с мисия, основаващо се на дълбоко вкоренена човешка любов.
