Архитекти, носители на награда Прицкер 2000 г.:
Рем Колхаас – Rem Koolhaas
Колхаас твърдо се утвърждава в пантеона на значимите архитекти. В проектите му се усеща интензивността на мисълта, формираща арматурата, водеща до къща, конгресен център, план на кампус или книга. За малко повече от двадесет години постигане на цели – определяне на нови типове взаимоотношения, както теоретични, така и практически между архитектура и културна среда, за приноса му в архитектурата, за идеите, Колхас е награден с награда Прицкер.
Журито на наградата Pritzker взима под внимание всеки един аспект от таланта на Кулхаас и го удостоява както за работата му, така и за неговите идеи. Твърденията на Кулхаас за неспособността на архитектурата да отговори на проблемите на съвременния град може би са му донесли слава, но най-добрите му сгради вярват на собственото му послание, защото те доказват, че архитектурата всъщност може да продължи да има значение, че възможностите на формалното изобретение далеч не е изчерпано и че в ерата на виртуалното има дълбока нужда от реалното.
Схващането му за градски дизайн е въз основа на теорията на хаоса, както и че в епохата на киберпространството конвенционалните видове градска форма, да не говорим за конвенционалните видове архитектура не могат да функционират както някога, и следователно вече не може да се очаква да имат значенията, които някога са имали.
В архитектурата на Рем Колхас градските сгради не са твърди класически структури, дефинирани от официален ред, който е фиксиран и непроменен; като че ли самите те са в поток, за да предполагат, че макар и днес да изглеждат по този начин, утре може да се превърнат в нещо друго.
Жизнен път, обучение, по пътя на архитектурата:
Ремент Колхас е роден на 17 ноември 1944 г. в Ротердам, Нидерландия, в семейството на Антон Колхаас и Селинде Розенбърт. Баща му е писател-романист, театрален критик, сценарист и директор на филмово училище. Два документални филма на режисьора Бърт Хаанстра по сценарий на Антон Колхас са номинирани за награда „Оскар“. Дядото на Рем Колхаас по майчина линия – Дирк Розенбърг е архитект модернист, работил за именития нидерландски архитект Хендрик Петрюс Берлаге. Когато Рем Колхас е на осем години, баща му е поканен от правителството на Индонезия да стане културен директор там. Така Рем прекарва четири години в екзотична среда, след което семейството отново се завръща в Холандия.
Колхас започва кариерата си като журналист в Haagse Post в Хага, а по-късно се опитва с писане на сценарии както в Холандия, така и в Холивуд. Негов сценарий е продуциран от холандския режисьор Рене Даалдер.
До 1968 г. посещава училище за архитектурна асоциация в Лондон.
През 1972 г. получава стипендия Харкнес за изследвания в Съединените щати. Учи при О.М. Ungers в Cornell University една година, а след това става гостуващ сътрудник в Института за архитектура и градски изследвания в Ню Йорк.
През 1975 г. Колхас, заедно с Madelon Vriesendorp и Elia и Zoe Zenghelis основават в Лондон архитектурна фирма „Office for Metropolitan Architecture“ (ОМА).
През 1978 г. ОМА печели конкурс за пристройка на парламента в Хага. Оценката за дизайна на Парламента довежда до откриването на офис в Ротердам и голяма поръчка за разработване на генерален план за жилищен квартал в Амстердам, който е завършен през 1986 г., известен като IJ-Plein.
От 1995 г. Колхас е професор в Харвардския университет. Той ръководи студентска изследователска група, която изучава различни въпроси, засягащи градското състояние.
През 2005 г. Рем Колхас е сред основателите на интернационалното архитектурно списание „Volume Magazine“.
Офисът в Ротердам на Колхас е креативно работно място за около 85 архитекти и дизайнери, разположени на последния етаж на седеметажна сграда с изглед към центъра на града.
През 2008 г. е поканен да се присъедини към т.нар. европейска „група на мъдрите“, за да помага в „проектирането“ на бъдещето на Европейския съюз. През същата година името му е включено в ежегодния списък на американското списание Тайм – TIME 100 (стоте най-влиятелни личности на планетата).
Значими проекти:
Guggenheim Hermitage Museum (Лас Вегас, 1980, 2002?)
Lille Grand Palais (Лил, 1988) – конгресен център, описан като хибридна сграда със смес от употреби: конгрес, изложбена зала и концертна зала, всички комбинирани под покрив с овална форма.
Netherlands Dance Theater (Хага, 1988). Ранна поръчка на Колхас е Холандският танцов театър в Хага, завършен през 1987 г. Проект, съставен от три зони: сцена и зала с хиляда места; репетиционното студио; и най-малката, съдържаща офиси, съблекални и общи стаи за танцьори. В мартския брой на списание Art & Antiques, Филис Ламбърт, основател на Канадския център за архитектура в Монреал, определя Холандския танцов театър като една от деветте „топ сгради на 20 век.“
Villa dall’Ava (Сен Клу, Париж 1991) – желанието на клиента е за стъклена къща с басейн на покрива и два отделни апартамента. Колхас замисля къщата като стъклен павилион, съдържащ жилищни и трапезарни помещения с два висящи, перпендикулярни апартамента, изместени в противоположни посоки, за да експлоатира гледката.
Nexus Housing (Фукуока, 1991). Колхас е един от петимата архитекти, поканени да проектират за Nexus Housing в Фукуока, Япония. Проектът се състои от 24 индивидуални къщиот по три етажа, събрани в два блока. Всяка къща има частен вертикален двор, осигуряващ светлина и пространство в центъра.
Educatorium (Утрехт, 1993 – 1997) – сградата е съоръжение за всички факултети и изследователски институти на Утрехтския университет. Съдържа две аудитории с места за 500 и 400; три изпитни зали; кафене, побиращо 1000 човека и място за паркиране за 1100 велосипеда.
Kunsthal (Ротердам, 1993) – сграда за показване на пътуващи изложби в Ротердам, с три големи изложбени пространства, които могат да се използват съвместно или поотделно; независимо достъпен ресторант; и аудитория, цялата спирала около пешеходна рампа, пресичаща сградата.
McCormick Tribune Campus Center, Илинойски технически институт (Чикаго, 1997 – 2003)
Maison à Bordeaux (Бордо, 1998) – приветстван от списание Time като най-добър дизайн за 1998 г. Къщата е резултат от нуждите на двойка, чиято стара къща е своеобразен „затвор” на съпруга, затворен в инвалидна количка след автомобилна катастрофа. Съпругът казал на Кулхаас: „Искам сложна къща, защото тя ще определи моя свят.“ Колхас предложил къща на три нива. Най-долната част той описва като „пещерна, серия от пещери, издълбани от хълма за най-интимния живот на семейството“. Горната част е разделена на пространства за двойката и пространства за техните деца. Между тях е почти невидима стъклена стая, наполовина вътре, наполовина отвън, където клиентът има собствена стая за живеене. Асансьор, 3 х 3,5 метра, позволяващ на мъжа достъп до всички нива. Едната стена на асансьора е с рафтовете, осигуряващии достъп до книги за неговата работа.
Second Stage Theatre (Ню Йорк Сити, 1999)
Casa da Música (Порто, 2001 – 2005) – нова концертна зала за Порто, Европейска столица на културата през 2001 г.
Retail design for Prada stores (Ню Йорк: 2003, Лос Анджелис: 2004) – той е изучавал пазаруването и консуматорството, преди да се заеме с проекта за създаване на ново поколение магазини за търговия на дребно за Prada. Неговите проекти на Prada се основават на идеята, че магазинът все повече се превръща в място за събития, място на театър; той прави тази крачка напред и превръща магазина буквално в среда за изпълнения.
Холандско посолство в Берлин (2003)
Художествен музей на Националния университет на Сеул (Сеул, 2003 – 2005)
Централна градска библиотека на Сиатъл (Сиатъл, 2004). Сиатълската библиотека възлага поръчка на Колхас за проектиране на нова основна библиотека на стойност 156 милиона долара. Колхас е избран в конкурс, с участие на над 29 други фирми.
Dee and Charles Wyly Theatre, (Далас, 2004 – 2009)
CCTV Headquarters (Пекин, 2004 – 2009)
Serpentine Gallery Pavilion, (Лондон, 2006)
Шънджънска стокова борса, (Шънджън, 2006)
Milstein Hall, (Cornell, 2006 – 2009)
Córdoba International Congress Center (Palacio del Sur), Кордоба, Испания
Torre Bicentenario (Двестагодишната кула), (Мексико сити, 2007 – 2010)
23 East 22nd Street, (Ню Йорк сити, 2008 – 2010)
Bryghusprojektet, (Копенхаген, 2008 – 2010)
De Rotterdam, (Ротердам, 2009 – 2013)
Riga Port City, (Рига, 2009)
New Court, St. Swithin’s Lane (Лондон, 2010)
McCormick Tribune Campus Center, Чикаго, САЩ – в голям конкурс в Съединените щати, Колхас е избран да проектира нов център на кампуса в Илинойския технологичен институт в Чикаго. Кампусът е един от най-значимите архитектурни обекти в страната и привлича хиляди посетители всяка година.
Един от най-големите градоустройствени проекти на деветдесетте години в Европа е планът на ОМА за Евралил, главният високоскоростен център за влакове в северната част на Франция, който е връзката между Chunnel и континенталната железопътна система.
Това със сигурност е най-големият му реализиран проект за градоустройство, бизнес и граждански център, съдържащ отделни сгради от Нувел, Шинохара и лауреата на Прицкер от 1994 г., Кристиан де Порзампарк.
Офисното седалище от 750 000 квадратни фута OMA за Universal Studios в Лос Анджелис. Сградата е общ офис блок, отговарящ на бързо променяща се, енергична компания. Обемът е повдигнат от четири кули със специфични съоръжения, които насърчават взаимодействието. Те предоставят пространство за изследвания, комуникация, разпространение и поверителност.
Активност, признание, награди:
Рем Колхаас е онази рядка комбинация от визионер и реализатор – философ и прагматик – теоретик и пророк – архитект, чиито идеи за сгради и градоустройство го превръщат в един от най-обсъжданите съвременни архитекти в света, дори преди някой от неговите дизайнерски проекти да се осъществи. Той е също толкова известен със своите книги, регионални и глобални планове, академични проучвания с групи студенти, както и заради своята смела, строга, мислеща провокираща архитектура.
Появата му в края на седемдесетте години с неговата книга Delirious New York е началото на забележителни две десетилетия, които виждат, че неговите изградени творби, проекти, планове, изложби и проучвания резонират в целия професионален и академичен пейзаж, превръщайки се в мълниеносна пръчка както за критика, така и за хвалби.
Той многократно е демонстрирал своята способност и творчески талант да се изправи на пръв поглед пред неразрешими или ограничаващи проблеми с блестящи и оригинални решения. Във всеки дизайн има свободно протичаща, демократична организация на пространства и функции с безсъзнателен приток на циркулация, който в крайна сметка диктува нова безпрецедентна архитектурна форма.
За изключителните си постижения в архитектурната теория и практика през 2000 г. Рем Колхас е удостоен с най-високата награда в архитектурата – „Прицкер“.
Членове на журито
J. Carter Brown (председател)
Джовани Анели
Ада Луиз Хъкбъл
Хорхе Силвети
Лорд Ротшилд
Бил Лейси (секретар на журито)